От месец октомври 2002 г. Министерството на околната среда и водите пристъпва към изпълнение на дейностите по пилотния за България и за долното течение на река Дунав проект "Възстановяване на влажни зони и намаляване на замърсяването". Изпълнението на проекта приключва на 15 декември 2008.
Проектът е финансиран с безвъзмездни средства от Доверителния фонд на Глобалния фонд за опазване на околната среда (GEF) чрез Световната банка в размер на 7,5 милиона долара и съфинансиран от правителството на България и местните общности в размер на 3,05 милиона долара и други донори (Програма ФАР на Европейския съюз и Правителството на Австрия) - в размер на 2,73 милиона долара.
Глобалната екологична цел на проекта е да се създаде модел за намаляване на трансграничните замърсявания в басейните на река Дунав и Черно море, като същевременно се опазват важни застрашени видове в защитените територии, посредством:
-
възстановяване на влажните зони и изготвяне на програми за управление на защитените територии;
-
подпомагане на местните хора в усвояването на екологосъобразни стопански дейности.
Природен парк "Персина" и Защитена местност "Калимок-Бръшлен" са избрани като проектни територии поради ценността на биологичното разнообразие в тях, капацитета им като влажни зони в извличане на биогенни замърсители и ролята им в предпазване от наводнения. И двете територии са част от инициативата "Зелен коридор Долен Дунав", стартирана през юни 2000 г., която цели изграждането на мрежа от напълно функциониращи влажни зони по порецието на Дунав в Румъния, България, Молдова и Украйна.
Този проект се реализира в рамките на Стратегическото партньорство за намаляване на замърсяването с биогенни елементи в басейните на Дунав и Черно море. Целта на стратегическото партньорство е да подпомогне страните да инвестират в осигуряване на контрол или намаляване на притока от биогенни елементи във водите на Черно море. Партньорството е създадено през пролетта на 2000 г. от страните, граничещи с река Дунав и Черно море, GEF и изпълнителните агенции на GEF (Световната банка, ПРООН и Програмата на ООН за опазване на околната среда.) То е предшествано от финансиране изготвянето на проучвания и трансгранични диагностични анализи, които показват, че деградацията на Черно море се дължи предимно на прекомерното съдържание на чиогенни елементи - най-вече азот и фосфор, във водите вливащи се в Черно море, особено тези от река Дунав. Причина за това са заустванията на непречистени отпадъчни води, лошо управление на земеделието и животновъдството и пресушаване на влажните зони в крайречните заливни низини на река Дунав.
Проектът подкрепя изпълнението на поетите от България международни ангажименти по Стратегическото партньорство за намаляване на биогенното замърсяване в басейна на река Дунав и Черно може, съответните изисквания на Конвенцията за опазване на река Дунав, Конвенцията за опазване на Черно море и други.
Всички дейности се осъществяват в тясно сътрудничество с местните общини (Никопол, Белене, Свищов, Тутракан, Сливо поле), администрацията на затвора на остров Белене, РИОСВ (Плевен, Велико Търново, Русе), Изпълнителната агенция за околна среда, държавните лесничейства в Никопол, Свищов, Тутракан и Русе, научни и академични институции, неправителствени организации и др.
ДВЕТЕ ПРОЕКТНИ ТЕРИТОРИИ
Природен парк "Персина" се обявява на 4 декември 2000 г. с площ от около 22 000 хектара и включва територии от землищата на Никопол, Драгаш Войвода, Белене, Свищов и Ореш и българските острови в този участък на река Дунав. Управлението на защитената територия се осъществява от Дирекцията на Природен парк "Персина", създадена на 1 април 2001 г. Понастоящем тя е на пряко подчинение на Държавната агенция по горите към Министерски съвет.Audemars Piguet Replica Watches
Островният комплекс Белене, известен като Беленски Дунавски архипелаг и обхващащ 19 острова с площ от 6 898 хектара, е включен в Списъка на Влажните зони с международно значение, който е установен от Конвенцията за Влажните зони с международно значение (рамсарската конвенция). Конвенцията е подписана в град Рамсар (Иран) с цел популяризиране опазването и устойчивото ползване на влажните зони. Тук се намира и най-големият в България и четвърти по големина в Европа дунавски остров Персин, дал името на природния парк. Неговата дължина е 15 км., а ширината му достига до 6 км. В Беленския Дунавски архипелаг се намират, също така и резерватите "Китка" и "Милка", обхващащи едноименните острови, обявени за резервати, с цел опазване местообитанието на морския орел.
Ценността на природата на парка се определя от многото видове птици, които гнездят, зимуват или мигрират тук, някои от тях застрашени от изчезване видове - морски орел, сива сврачка, ливаден дърдавец, белооката потапница, малък корморан и др. Територията на парка е местообитание също за много бозайници, земноводни и разбира се, много видове риби. Срещат се редки растителни видове, включени в Червената книга на България. Като "елементи" на екологичната мрежа Натура 2000 в специалните списъци към Директива за птиците на Европейския съюз са включени: комплекс Беленски острови, остров Лакът, Свищовско Беленска низина и Никополско плато, а в списъците към Директива за местообитанията на Европейския съюз са включени Никополско плато и Персина.
Защитена местност "Калимок-Бръшлен" е обявена по Закона за защитените територии на 4 юли 2001 г. с площ от около 6000 хектара и включва територии от землищата на селата Ряхово, Голямо Враново, Бобово и Бръшлен в община Сливо поле, както и Цар Самуил, Нова Черна, Старо Село и град Тутракан в община Тутракан. Управлява се от създаденото за тази цел Сдружение с нестопанска цел "Защитена местност Калимок-Бръшлен" Сдружението обединява всички заинтересовани страни - двете общини, неправителствени организации и държавни институции.
Блатото Калимок до град Тутракан притежава богато биологично разнообразие и е обявено от Дружеството за защита на птиците за Орнитологично важно място (ОВМ) от международно значение. Територията е с международна значимост за водолюбиви птици - 30 вида, от които са в Червената книга на България. Блатата играят роля на място за почивка на къдроглавия пеликан, а през зимата - на малкия корморан и червеногушата гъска. Други видове птици, които се срещат в тази територия са малката чапла, нощната чапла и морският орел. Защитената територия включва различни ландшафти, включително земеделски земи и позволява голямо разнообразие на земеползване. Като "елемент" на екологичната мрежа Натура 2000 в специалните списъци към Директива за птиците на Европейския съюз е включен комплекс Калимок, а в списъците към Директива за местообитанията на Европейския съюз е включен Калимок -Бръшлен.
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ВЛАЖНИ ЗОНИ
Най-значимата и иновативна дейност по проекта е физическото възстановяване на влажните зони в двете защитени територии. В изпълнение на дейностите по този компонент и за да се демострира ползването на влажните зони като уловители на биогенни замърсители са възстановени 4 035 ха някогашни влажни зони в двете определени територии - остров Белене (2 280 хектара) в границите на Природен парк "Персина" и Калимок-Бръшлен (1 755 хектара) в границите на Защитена местност "Калимок-Бръшлен".
Подобни проекти се осъществяват по цялото печение на река Дунав. В Австрия и Унгария проектите вече са реализирани, а сега паралелно се работи в България , Румъния, Украйна и Молдова.
За възстановяване на влажните зони е необходимо да се даде възможност на водата от река Дунав да влезе в териториите, които по-рано са били блата. За тази цел са построени съоръжения, включващи шлюзове, канали, защитни диги и дренажни канали за предпазване на съседните имоти от заливане, както и пътища за достъп. Така се осигурява възможност за контролирано наводяване, оптимизирано улавяне на биогенните елементи, възстановяване на биоразнообразието и популациите на рибите, живеещи в тези водни басейни. Всичко това осигурява устойчивост на екосистемите на влажните зони.
Изграждането на шлюзовете, каналите, вътрешната предпазна диг, успоредния дренажен канал, помпената станция и пътищата за достъп на остров Белене отнема около една година и половина. Строителните работи на острова са напълно завършени и първото вкарване на вода от река Дунав се проведе успешно през месец април 2008 г. Резултатите са много добри и ни дават увереност, че целите на възстановяването са постижими. Разбира се, за да се възстанови напълно тази екосистема е еобходим по-дълъг период. Според опита на другите дунавски държави този период е от порядъка на 10 години.
Изграждането на съоръженията за възстановяване на влажна зона Калимок започна преди една година и също завърши успешно.
В Природен парк "Персина" са възстановени влажните зони в източната част на остров Белене, а в Защитена местност "Калимок-Бръшлен" - тази част от територията на бившето блато Калимок, в която земята е държавна собственост. И в двете територии не се заливат частни земи. Въпреки това, за да се подпомогне прехода към нови земеделски практики, които да осигурят устойчив икономически растеж на района, се предвижда специален фонд за преход в земеделието.
Екологичният ефект от възстановяване на влажните зони се следи чрез мониторинга на водите, птиците, рибите, бозайниците, влечугите и растителността. В рамките на проекта се набавят базовите данни за биоразнообразитео. С тях ще се сравняват данните, които ще се съберат след поредицата от заливания на възстановените влажни зони. Така ще се оптимизира режима на поддържане на влажните зони в бъдеще.
УПРАВЛЕНИЕ НА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ
За да се подкрепи изпълнението наприоритетни управленски дейности в защитените територии, проектът финансиран от Световна банка включва:
програма за укрепване на администрациите на двете защитени територии, включително доставка на оборудване, автомобили и лодки, ремонт на съществуващите офиси на администрациите на защитените територии, проектиране и строителство на административни сгради/посетителски център;
обучение и посещения с учебна цел;
дейности по мониторинга на възстановените влажни зони;
ползване и поддръжка на възстановените влажни зони;
създаване на фонд за подкрепа на прехода в земеделието;
програма за информиране на обществеността и природозащитно образование;
програма за малки безвъзмездни помощи за подпомагане на дейности, които поощряват опазването на биоразнооразието и екологичното образование;
разработване и изпълнение на стратегия за връзки с обществеността.
За да допълни проекта, финансиран от Световната банка националната програма за околната среда по Програма ФАР на ЕС осигурява средства за разработване на Плановетеза управление за двете заитени територии, явяващи се в изпълнение на паралелен проект "Интегрирано планиране на управлението на защитените територии - влажни зони и изграждане на административния капацитет". Тази национална програма финансира и създаването на интегрирана система за мониторинг и управление на екосистемите и биоразнообразието в двете възстановени влажни зони и защитени територии, както и доставката на необходимото лабораторно оборудване за провеждане на мониторинга.
С осигурената финансова подкрепа на австрийското правителство, на Бизнес Център - Русе е предоставена техническа помощ за развитие на "зелен" бизнес за малки и средни предприятия на територията на ЗМ Калимок-Бръшлен.
Проектът е добър пример за сътрудничество между различните донори.
МОНИТОРИНГ НА БИОРАЗНООБРАЗИЕТО
За целите на възстановяването на влажните зони и за бъдещото им управление се набавя базова информация за състоянието на биоразнообразитео преди изграждането и пускането в действие на съоръжението на биоразнообразието преи изграждането и пускането в действие на съоръженията. Тъй като целият проект има за цел да създаде модел за възстановяване на влажните зони, отчитането на състоянието на биоразнообразието преди и след прилагането на техническите мерки, е от съществено значение.
В периода 2001 до 2008 г. са създадени бази данни за животните и растенията и техните местообитания на двете територии. Базисните проучвания на хабитатите и малките бозайници на двете територии са извършени от наетите по проекта консултанти. Информацията се допълва чрез редовни наблюдения, които се провеждат от съответните експерти в администрациите на двете защитени територии. Използват се утвърдени методики или се създават нови за видовете, за които до сега не е съществувала методика.
На остров Белене за периода 2004 до 2007 са регистрирани 4 вида риби. В същото време във водите на река Дунав около острова са наблюдавани 31 вида риби, които потенциално могат да навлязат при отваряне на шлюзовете. През месец юли 2008 г. е установено навлизането на 10 вида риби след първото заливане на възстановената влажна зона на остров Белене. Някои от тях са се размножили успешно и са пуснати в река Дунав. В периода май 2004, когато започна набирането на данни по базисния мониторинг (финансиран от проекта) до юни 2008, след проведеното първо заливане, на острова са наблюдавани общо 84 вида птици. След първото заливане се налюдава увеличение на броя на някои видове птици (зеленоглавата патица от 16 бр. - на 400 бр.; белобузата рибарка от 60 бр. - на 150 бр.; кафявоглава потапница от 13 бр. - на 138 бр.; ням лебед от 1 бр. - на 5 бр.; имелов дрозд от 30 бр. - на 150 бр.). През 2008 са наблюдавани нови видове птици (шилоопашата патица - 1 бр.; червена чапла - 2 бр.; белоопашат мишелов - 1 бр.; черна каня - 1 бр.; блестящ ибис - 9 бр.). Установени са 12 вида едри бозайници (сърни, белки, лисици, чакали, диви зайци, лалугери, диви котки, язовци, къртици, таралежи, диви свине и невестулки) и 7 вида дребни бозайници. От влечугите са установени 4 вида (жълтоуха водна змия, сива водна змия, горски гущер и обикновенна блатна костенурка), а от земноводните 8 вида (червенокоремна бумка, дунавски тритон, малък тритон, кафява крастава жаба, чесновица и др.). От растенията на острова са определени 8 вида с консервационна значимост (плаваща лейка, ръбестостъблен /миши/ лук, какички, лъскаволиста млечка, блатен спореж, блатно кокиче, нишковиден ръждавец и едроплоден хрян). В ЗМ Калимок-Бръшлен те са 6 вида. От фауната в Защитената местност са наблюдавани 31 вида водни кончета и 32 вида пеперуди. Открити са 37 вида риби в каналите на бившето блато Калимок. Установени са 11 вида земноводни и 7 вида влечуги. Към 2005 г. са установени 236 вида птици. Средно през годините съставът на птиците е около 100-120 гнездящи и 70-90 зимуващи в цялата защитена местност. През 2004 г. са установени 8 вида дребни бозайници и 3 вида други бозайници с консервационно значение като видра, сляпо куче и лалугер.
Проведе е базисен мониторинг (финансиран от проекта) на качествата на повърхностните и подземните води в зоните, предвидени за възстановяване на двете проектни територии.
Двете администрации имат пълна материална и методологична обезпеченост за извършване на проучванията, заложени във мониторинговите програми. Необходимо е да се осигури финансово и експертно обезпечаване на провеждането на мониторинга, за да се оптимизира режимът на възстановените влажни зони.
УКРЕПВАНЕ НА ДВЕТЕ АДМИНИСТРАЦИИ
През 2004 г. офисът ва Администрацията на Защитена местност "Калимок-Бръшлен" в Тутракан е ремонтиран и напълно оборудван. Той се намира в сградата на Община Тутракан.
Природен парк "Персина" се нанася в новия си офис през 2006 г. Посетителският център с административната сграда на дирекцията на парка е построен на брега на реката, а около него е оформена част от бъдещия Дунавски градски парк. Новата сграда и околното пространство се посещават ежедневно от населението на гр. Белене.
Доставено е и специализирано оборудване за работа на терен - по два високопроходими автомобила за всяка от защитените територии, две моторни лодки, фотоапарати, видео камери, бинокли, тръби за наблюдение.
Едно от важните направления, по които работи проектът е повишаване капацитета на екипите на администрациите на защитените територии, както и на координиращите звена от Министерство на околната среда и водите и Министерство на земеделието и горите (сега Министерство на земеделието и храните и Държавна агенция по горите към МС). По време на проведените учебни пътувания партньорите на проекта на местно и на национално ниво установиха много контакти с експерти, които работят за възстановяване и управление на влажни зони, обмениха опит са партньорски проекти и се убедиха в ползите от възстановяване на влажните зони и резултатите от усилията, полагани за намаляване на замърсяването на река Дунав. В резултат на последното организирано от проекта посещение на Дунавския национален парк, дирекциите на ПП Персина и СНЦ "ЗМ Калимок-Бръшлен" се включиха в международната мрежа на защитените територии в басейна на река Дунав. Участниците в мрежата кандидатстват с проект за финансиране от програма Интерег на ЕС.
ПРОГРАМА ЗА МАЛКИ БЕЗВЪЗМЕЗДНИ ПОМОЩИ
Един от начините за активното информиране на обществеността, пряко включване на заинтересованите страни и привличането им като реални партньори на проекта е прилагането на Програмата за малки безвъзмездни помощи. Целта й е да се привлекат за участие в управлението на двете територии местните хора и организации като създаде капацитет у местните общини, фирми, неправителствени организации, учебни заведения и други да подготвят и управляват проекти, свързани с опазването на биологичното разнообразия, информирането и природозащитното образование на обществеността.
Основна част от проектите е насочена към повишаване информираността за опазване на биологическото разнообразие в двете територии. В изпълнението на проектите вземат участие 23 неправителствени организации, около 65 водещи експерта, около 5 500 ученици и около 250 деца от обединените детски заведения.
ФОНД ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ПРЕХОДА В ЗЕМЕДЕЛИЕТО
Целта на тази програма е да подпомогне местните фермери при прехода към прилагане на екологосъобразни практики, водещи до развитие на устойчиво земеделие на територията на ПП Персина и ЗМ Калимок, Бръшлен. В хода на нейното изпълнение са реализирани успешно 7 демострационни проекта на общата стойност 107 340.00 щатски долара. Програмата стартира през март 2005 г. и приключва през 2007 г.
ПОЛЗИ
Безспорни са ползите от изпълнението на проекта, както наглобално ниво, така и на местно ниво.
На глобално ниво те са преобладаващо за увеличаване на биоразнообразието и за намаляване на биогенното замърсяване на водите на река Дунав.
Ползите на местно ниво са екологични и социално-икономически. Намалява се товарът на замърсяването, увеличава се видовото разнообразие на растения и животни, както и числеността на видовете с консервационна значимост. Поставено е началото на прилагане на екологосъобразни земеделски практики и устойчиво използване на природните ресурси. Една от косвенните, но много ценени от местните общности олзи от проекта, е повишаването на капацитета на местните хора да кандидатстват и да изпълняват проекти, свързани с опазването на околната среда, екологичното образование и екологичното земеделие и животновъдство. Когато стартираха Програмата за малки безвъзмездни помощи и Фонда за подпомагане на прехода в земеделието, единици бяха организациите, които имаха някакъв опит в работа по проекти. През последните години почти няма местна обществена организация в сферата на околната среда и образованието, която да не е изпълнявала или да изпълнява проекти, свързани с околната среда, финансирани от различни донори.
Като резултат от програмата за обучение по проекта, нарастна институционалния капацитет на национално и местно ниво. "Една от най-ценните насоки на проекта е, че успяхме да съберем заедно местните хора и управляващите, за да придобият умения и създадат международни контакти" казва г-жа Ана Георгиева, Ръководител на проекта от страна на Световна банка.
Флориан Фихтел, Директор на Световна банка за България е уверен, че "възстановените влажни зони създават възможности за бъдещо развитие на туризма в региона, за нови работни места, както и за опазване на Дунавския речен басейн от биогенно замърсяване."