Празника Седмица на гората има интересна и дълга история, сътворена от достойни и всеотдайни хора, професионалисти, посветили живота си на една кауза – българската гора и нейното „добруване“.
Грижите за българската гора датират още от първия ден след освобождението – 4 март 1878г., когато са създадени охранителни звена от „пеши и конни стражари“ към местните администрации. На следващата година 1879г. се поставя началото на държавната горска служба в България. Всичко това само по себе си говори за изключителното внимание, което държавата е оказвала на гората като възобновяем природен ресурс.
Празникът на залесяването в България за първи път се провежда на 12 април /Благовещение/ 1925 г. На този ден в храм-паметника „Св. Александър Невски“ е отслужен молебен за граждани, учители и ученици, след което участниците извършват залесяване в парковете и покрайнините на София. Засадени са 420 000 горски фиданки и са посети 20 кг. семена. На следващата година са засадени 3 120 000 дръвчета и 208 кг. семена, което говори за широкото обществено одобрение и съпричастност. С приемането на Закона за горите, през същата година. Празникът на залесяването е вече нормативно утвърден, като в него е записано, че „всяка година най-малко по два дни да се употребяват за работа по залесяването и в горските култури. Освен това, всяка година през пролетта Министерството на земеделието и държавните имоти в съгласие с това на Народното просвещение урежда празник на залесяването, в който са длъжни да вземат участие учениците от всички училища, заедно с учителите, а така също войската и трудоваците“.
Следващите години, се появява идеята Празника на залесяването да продължи цяла седмица вместо един ден. През 1934 година Празника се осъществява на практика – от 15 до 22 април и постепенно прелива в СЕДМИЦА НА ГОРАТА. От тогава ежегодно се провежда, като целта е да се популяризира идеята за „запазването и разумното използване на българските гори, на които се гледа от много среди като на неизчерпаем източник за задоволяване само на потребността от строителни и горивни материали, без да се държи сметка за тежките последствия от неразумното им ползване.“
Разразилата се Втора световна война спира тържествеността на празника, но не и неговия смисъл.
Малко след това, Седмицата на гората е възстановена и от тогава с решение на Министерския съвет е регламентирано тя да се провежда винаги през първата цяла седмица на месец април. Целта и задачите са благородни – „дните на седмицата да бъдат дни на широко популяризиране на огромното значение на горите и масово участие на нашия народ в борбата за опазване и подобряване състоянието на горите“.
И днес най-важна задача на лесовъдите и на цялото общество е опазване и подобряване състоянието на горите, така, че с гордост и достойнство да завещаем на бъдните поколения Вечна българска гора.
Тази година всички мероприятия за отбелязване на Седмица на гората са отменени за неопределено време. Популяризираме идеята на празника, неговата история и отправяме предизвикателство към малки и големи да пишат, рисуват и творят за гората с „Моят разказ за гората“. Докато са у дома, децата могат да си спомнят свои преживявания, емоции, случки в гората или просто да използват въображението си, за да творят. Целта на предизвикателството е да се насърчават младите хора да споделят своите емоции чрез творчество, както и да постави акцент върху гората и възпитанието на подрастващите в любов и грижа към природата. Няма ограничения за възраст, както и за жанра на произведенията.
Своите истории, разкази, стихове, есета или снимки на рисунки, придружени с името, годините, телефон за връзка, града, в който живеят и училището, в което учат, малките природолюбители могат изпращат на ел. адрес: persina@abv.bg до 30 април 2020 г.
Изготвил: ДПП „Персина“
Източник:
https://www.gorabg-magazine.info/bg/images/stories/Gora2003/200306.pdf
01 Апр. 2020