Днес ще Ви запознаем с заливаемите гори на територията на природен парк „Персина“ и тяхното влияние върху биоранообразието и живота на хората.
Заливаемите гори имат огромно екологично значение с важни функции както за природата, така и за хората. Те опазват редица растителни и животински видове, предпазват от брегова ерозия, задържат водите и оттам допринасят в борбата с наводненията. Много още ползи могат да се извлекат от тяхното съществуване. Тези местообитания са органически свързани с реките и това предопределя тяхното ограничено разпространение.
Разположен непосредствено на брега на река Дунав, Природен парк „Персина“ в своята територия обхваща предимно заливаеми гори. Гори, които имат лонгозен характер. Разположени на острови или по поречието на реката. Тези гори се отличават с това, че гъстотата на растителността в тях наподобява непроходима джунгла и имат огромно значение за съхранение на биоранообразието от растителни и животински видове. Заливаемите гори осигуряват една непрекъснатата ивица крайречна растителност, която играе ролята на основна свързваща линия - биокоридор, по който се придвижват голям брой животни по време на естествените си миграции.
За бреговете на река Дунав са особено характерни колониите от чапли и корморани, закътани в клоните на върби и тополи. Именно крайречните дървета в заливаемата гора са предпочитано място за гнездене и нощуване на различни видове птици. В по – спокойни крайречни гори могат да се наблюдават и гнезда на черен щъркел, който иначе гнезди основно по скалите. По стърчащите над водата клони на дървета паднали в реката могат да се видят кацнали земеродни рибарчета, лопатарки, корморани и други видове птици.
Заливаемата гора е предпочитано място за гнездене и на емблематичния за ПП „Персина“ морски орел. Той избира за свой дом високи дървета от бяла или черна топола. Тези два дървесни вида далеч се различават от хибридния вид тополи, по внушителния си размер и разклонената и гъста корона. От тях на територията на парка се срещат и представители на възраст над 150 години. Това е показателно, колко внушителни могат да бъдат дърветата.
Представяме ви три дървесни вида срещащи се в крайречните и заливаеми гори на територията на ПП „Персина“.
Бяла топола - Populus alba
Бързирастящо широколистно дърво с височина 35 м и до 2 м диаметър. Едрите клони и стъблото са покрити със светлосива до белезнкикаво – сива кора, която по- късно силно се напуква и добива почти черен цвят. Листата отгоре са тъмнозелени и лъскави, а отдолу белезникаво сребристи. Бялата кора и сребристата окраска на короната придават на този вид обаятелна красота. Бялата топола се среща почти в цяла Европа. У нас е разпространена на малки групи покрай реки. Расте бързо и живее до около 400 години.
Черна топола Populus nigra
Черната топола може да се види най-често по речните долини, но и из равнините и широколистните гори, където е разпространена върху влажни и песъчливи почви. Черната топола е бързорастящо листопадно дърво с плитка коренова система. Достига на височина до 30 м. Короната е широко разперена, като една част от клоните са хоризонтални, а другите са приповдигнати. Кората на старите дървета е дълбоко напукана и тъмносива.
Бяла върба - Salix alba
Бялата върба е влаголюбива и студоустойчива. Расте предимно около реки. Среща се в Европа, Азия и Северна Африка, като България това е най-разпространеният вид върба. На височина достига до 25 m.
текст:ДПП"Персина"